Адаптация и режисура Ивайло Христов
Сценография и костюми Йосиф Божилов
Музика Петя Диманова
С участието на Ованес Торосян, Иван Бърнев,
Искра Ангелова, Иван Радоев,
Явор Бахаров, Ивайло Христов,
Тодор Близнаков, Стефания Колева,
Кристина Янева, Стефан Спасов,
Ирини Жамбонас, Маргита Гошева,
Анастасия Лютова, Илиана Лазарова,
Ивайло Драгиев, Милко Йовчев,
Благой Бойчев
Фабулният ход с героя, който печели пари от следствените експерименти в милицията изобрязавайки пред видеокамера жертвата на престъплението е гениален според световните критици. Да направиш дисекция на обществото с едно изящно движение отваряйки сякаш консрвна кутия в която е събран целият свят е действително находка. Според сюжетния ход като пъзел от следствени „експерименти” видяни през обектива на милиционерската видеокамера „ душата на видиотеното човечество става уязвима”. Хората в момент на екзалтация падат от прозорците, тровят се един друг със сурово японско суши, удавят любимите си в спортни басейни. Хората са откачили.
Импотентното време превръща трагедията във фарс.
Главният герой – Валя – онзи, за когото да “играе жертвите” е професия – е раздвоен между личния си и професионален живот. Впоследствие раздвоеността изчезва и личният живот става основа за следствен експеримент. Друг е въпросът, че частният живот на Валя е подчертано литературен и даже, може да ви се стори, че това е поредната версия на Шекспировия “Хамлет” или на Чеховата “Вишнева градина”...
Спектакълът „Да играеш жертвата” е професионален дебют на петима абсолвенти завършили НАТФИЗ през 2009.
